sales@zaribolova.com 0884 244 335
0,00 лв.

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/abh44d3e/public_html/themes/zaribolova/template.php on line 150

Безплатна доставка

за поръчка над 200 лв.

Приключи

Тунджа – царството на морунажите

След едно безславно капо в Гърция вече бях напълно отчаян и просто не знаех какво да направя


дата: 11.12.2014

Старата година си отиваше неумолимо, а аз неистово исках да я изпратя както подобава с поне един качествен риболов.

Предишни години в края на декември ходех на гости на моя съотборник и приятел Румен Монтанеца, но сега по Огоста и Ботуня няма пукната риба. По струма на Бяло поле и Железница се хващат големи скобари, но са редки. А аз не си падам да махам цял ден с болонезето за 4 риби, дори и да са трофейни. Чудех се какво да правя и вероятно отново щях да хвана пътя за Гърция.

Точно тогава се чух с моя приятел Нено от Елхово, че на Тунджа върви здрав риболов.  Няколко дни подред заедно със сина си Нено бяха ловили скобари и по някой епизодичен морунаж. И така на 30 декември, заедно с моя приятел Любо Спасов в 3 сутринта хванахме пътя.

От мерак през целия път нито на мен, нито на него ни се приспа. 350 километра минаха неусетно и в 7 сутринта влязохме в Елхово, където ни чакаше Нено. Час преди това моят приятел беше закарал сина си на реката, за да пази места. Оказа се, че пътя до мястото е с големи дупки и много кален, затова прехвърлихме багажа при Нено и 15 минути по-късно бяхме на самата река. Термометърът в София на тръгване показваше минус шест и се притеснявахме, че ще ни замръзват водачите. За голяма наша радост колкото повече наближавахме, толкова по-топло ставаше. На реката термометърът закова на 5 градуса и нямаше нито полъх от вятър. До тук всичко беше перфектно, сега оставаше само и рибите да кълват както трябва.

Река Тунджа ни посрещна величествено. С нормално ниво и леко замътена вода – перфектна за риболов. Около 15 души бяха се настанили на отсрещния бряг и замятаха по течението. Веднага ми направи впечатление, че никой на никого не пречеше, нямаше скандали. Нови хора идваха, други се местеха. Абе едно истинско преселение на народите.

Избрах си едното от двете места, които ни бяха запасили и започнах да се приготвям. По принцип на реката ловя с две болонезета – едно 5 и едно 6м. Монтирам им различни плувки и това ми позволява да реагирам адекватно. Шестица ми беше оборудвана с 3 гр буре на Пламен Панталеев,  с отежнение „верижка”, а другото с 1 г буре на Юли Цирка.

Винаги съм бил скептичен към българските производители на плувки, но напоследък нещата се променят и качеството става все по-добре. Факт е, че българските плувки вече по нищо не отстъпват на брандовите. Да не говорим, че голяма част от т.нар. „брандови” плувки всъщност се произвеждат в България.

Първоначално реших да стартираме риболова само с бял червей без да подаваме подхранка. След няколко пробни изтичания установих, че дълбочината пред мен е добра, около 1.50м. По думите на Нено трофейни риби не се очакваха, така че  сложих един повод от новото влакно Competition Line  0.104мм и кука Kamasan B611 № 16.

Стартирах риболова с 1г плувка, но кълването беше доста вяло. За сметка на това рибите бяха от 0.500г нагоре. Истинско удовоствие беше в края на декември да се дърпат такива едри морунажи. Скобарите бяха значително по-редки, вероятно заради топлото време. Рибите кълвяха най-добре на жълъдов червей, нещо нормално за тази част на България. До към 10 ч почти всички на реката хващаха по някоя риба. После риболовът се изфини и стана истинска манефистация. Едни идваха, други си отиваха....

При мен риболовът също намаля. По някоя риба хващаха само тройкаджиите. Тук искам да отбележа, че местните тройкаджии доста се различават от софийските. Всички ловяха с малки плувки и съвсем малки тройки. На всичкото отгоре подаваха подхранка и бял червей. Не че ги оправдавам, но все пак поне не шляпаха с 5 гр тапи за щука и не косяха рибите.

Реших, че е време да сложа една кука № 18 и опитах да излъжа още някоя риба, но след като откачих няколко морунажа се отказах и отново се върнах на №16. Кълването беше по-рядко, но поне нямах изпуснати риби. Опитах да ловя и с 3г буре, за да задържам максимално, но нямаше голяма разлика, просто рибите бяха изчезнали.

През това време Иван, синът на Нено, се учеше да лови със своята първа щека. Направихме заедно една линия за близалка. Всички останахме приятно изненадани, когато видяхме, че хвана няколко риби, независимо, че тепърва се учеше да задържа и изтича. Като го гледах ми стана много мило, върнах се години назад, когато в далечната 1997г и аз хванах първата си риба на щека.

В един момент риболовът тотално замря. Реших да забъркам малко подхранка, с надеждата да активизирам рибите. През този сезон храната или щеше да ги провокира да кълват или щяхме да си отрежем тотално главата. Разчитах на това, че все пак кълват основно морунажи и се надявах да ги провокираме да кълват. И така забъркахме 4 кг подхранка, като щедро добавихме кастери. Подадох няколко топки храна и продължих с изтичанията.

През това време Любчо, който ловеше над мен нямаше кълване. Няколко пъти пробвах и аз на неговото място, но там определено рибата беше по-малко. Той също подхрани пред него и продължихме апатично да изтичаме. Повече от 20 минути нямаше никакъв ефект. Нямаше риболов и на щеката, което ме навеждаше на мисълта, че рибата просто се е дръпнала нанякъде. Не ми оставаше нищо друго освен да хапна и аз, а после да мислим къде ще я търсим. И така докато аз хапвах сандвичи и се наслаждавах на топлото време и чистия въздух - Любо, заедно с Иван тръгнаха да потърсят рибите малко по-нагоре. Докато хапна и Иван се върна, за да вземе живарника. Рибите се бяха качили около 300 м нагоре по течението в един плитък участък. Не ми се мъкнеше багаж, но все пак трябваше да взема най-необходимото. И така нарамих пръчката, кепчето, живарника, взех една ролка влакно и един пакет куки и последвах Иван. Докато се размотавам Любо вече беше натръшкал над десет риби и беше на седмото небе от щастие. Той все още се учи да лови на реката и всеки успех му е истински празник. Намериха ми едно място под тях, заедно с един от местните риболовци и започнах риболова. След като си премерих дълбочината се оказа доста по-плитко, около 80 см.  Още с второто изтичане и закачих един морунаж над половинка. Нагласих се удобно и започнах да подавам бял червей с прашката, като ловях основно на два жълъдови. На това място рибите бяха значително по-едри. За мое щастие мястото беше такова, че позволяваше доста дълго изтичане, около 30-40м. А най-едрите морунажи кълвяха в края на изтичането под едно надвиснало дърво. За пореден път се впечатлих от местните риболовци. Колегата до мен ловеше изключително грамотно, като нито веднъж не ми попречи. Изчаквахме се един друг и риболовът беше истинско удоволствие. Любо и Иван бяха точно над мен и съдейки по весели възгласи също хващаха добре риби.

Рибите реагираха перфектно на подаването на бял червей и се строяваха на пътеката. Реших да си направя експеримент и започнах да ловя на бял червей. След няколко изтичания извадих скобар, но прецених, че не си струва да търся скобарите при положение, че морунажите кълвяха почти на всяко изтичане. Очевидно заради топлото време скобарите не бяха така активни, както предните дни. Реших да опитам с лекия такъм от 1г плувка, но понеже се ловеше доста по-навътре не се оказа удачно и отново се върнах на 3-те грама.

Нямаше никакъв смисъл да си правим експерименти с подхранката, затова стреляхме само бял червей и ловяхме морунажи като за последно. Всъщност то си беше точно за последно, защото бе 30 декември, последният ми риболовен излет за 2011г.

 

Божидар Тодоров - Папарака

Как да открием рибата в крайбрежните участъци?

дата: 08.01.2015

Захранването на крайбрежния участък се прави на два отделни етапа. Първият се състои в поддържане...

Риболов на щека и боло на река Тунджа

дата: 24.12.2014

Повечето реки са с ниско ниво и ужасно бистри и затова се ловят рядки риби. Дори и в Гърция, на...

Шотландски рибар призна - видях Неси!

дата: 25.12.2014

Колинс е известен като най-големия отрицател. Докато е ходил на риболовните си излети край...