sales@zaribolova.com 0884 244 335
0,00 лв.

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/abh44d3e/public_html/themes/zaribolova/template.php on line 150

Безплатна доставка

за поръчка над 200 лв.

Приключи

Кастерът е въпрос на навик

Дълго време смятан за мъртва стръв, кастерът най-накрая започна скромно да се появява в кутиите за стръв на риболовците, дори и в България


дата: 18.01.2015

Ако му имахме малко повече доверие и го използвахме по правилен начин, това наистина е несъмнена примамка, абсолютното оръжие на италианци и англичани в доста международни шампионати.

Нещо, което в определена мярка е вярно за белия червей, а и най-вече за кастера: в Белгия и Франция ние ги използваме малко, а и често неправилно. Това се вижда и от предлагането в търговската мрежа. Е, ситуацията малко се променя и вече е възможно, макар и по поръчка, да си доставиш кастери. Но продуктът често се доставя в незадоволително, да не кажем ужасно състояние: пакетите са херметично затворени или съдържат азот, виждат се нещо като подправки, което всъщност е някакъв убийствен консервант, от което кастерите бързо почерняват и отделят някаква напомняща химикали миризма. Или казано накратко, не са толкова привлекателни за нашите платики и бабушки ! Но ако говорим за пресни кастери те са с качеството на бял червей или вердевас . За да се подобри ситуацията, има едно единствено решение – увеличаване на търсенето. В Белгия кастерът се използва на север, във фламандската част на страната, такка че при търговците на дребно могат да се намерят хубави пресни кастери, домашно производство и на разумни цени (10 евро за литър). Може би някой ден ще сме също толкова добре, колкото риболовците в Италия, където производството на кастери е станало занаят от висок клас.  Разбира се, класическият кастер, какавидата на белия червей си остава основната и най-използваната форма. Той е по-плътен от водата, така че се спуска на дъното. Може да се използва както за стръв, така и за захранка, като влиза в състава на дънните захранки.  Хубавите и пресни кастери потъват бързо, като дребни камъчета. Кастерът може да се комбинира с коноп за подхранка, като така е ефикасен за кефал голяма бабушка.  Някои слепват катерите, подобно на белия червей, за да могат да мятат топките лесно и надалеч. Има специални лепила за кастери, но Milo не препоръчва тази практика, тъй като съвсем не е убеден в ефикасността на слепения кастер.

Освен това италианците използват и нещо, което наруичат « casteroni » (кастерони) тоест кастери от « arsetto » ( „муха с шахматна окраска“, иначе сива муха месарка или Sarcophaga carnaria). То очевидно са по-едри, но и по-меки и се използват предимно за стръв. Но оттатък Алпите използването на кастера не се ограничава само до класическите форми. За някои видове риболов на повърхността италианците захранват също и  с плаващи кастери – най-вече за кефали и мъздруга

Кастерът е единствената напълно неподвижна жива стръв, така че е възможно да се ползва в големи количества в захранката.

Италианците не се колебаят да  използват на куката или в захранката тъмни кастери с малка плътност

Но най-учудващото тепърва предстои. Както ни обяснява Mllo, при някои условия, трансалпийските състезатели прибягват до « galleggiante », полуплаващи какавиди. За да ги получат, производителитте спират развитието на пупата на среден етап – между плаващия кастер  и по-плътния му вариант.

Резултатът от операцията е стръв. Която повече или по-малко виси неподвижно в слоя вода, а после бавно се качва към повърхността. Първоначално тези кастери се използваха на места с обилна растителност, но след това употребата им се разшири. . Те се слагат в лепкава захранка и се освобождават с нейното разпадане. Това е нещо като риболов с подхранване, но от дъното. При някои условия ефективността от използването им е несъмнена. Аз лично съм пробвал това на един от водоемите при Milо, както и на един белгийски шаранодрум, където проведохме приятелски мач между екипите. Техниката им позволи да спечелят с лекота, като ловяха каракуди на половин дълбочина, докато останалите състезатели така и не успяха да стабилизират рибата в участъка.

Според степента на развитието си, кастерите са по-светли или по-тъмни. Това трябва да се има предвид.

И ако италианските риболовци отделят такова голямо внимание на кастерите, то е защото са убедени, че кастерът помага да се подберат по-големи риби. А ето ви и нещо, което може да ви учуди - Milo класира шарана на едно от първите места на рибите, които се интересуват от тази стръв. Бабушката и платикаата също реагират добре в контекста на това, че при състезанията фуйл и вердевас, а на места и рязаните червеи, са забранени. В Италия кастерът се използва най-вече за кефал.

Това е риба, която е често срещана в повечето състезания. Трябва да се отбележи, че кастерът дава отлични резултати и при мъздругата, това е риба, която по много неща си прилича с кефала.

И макар и да знаем, че можем да си произвеждаме белите червеи сами, трябва да признаем, е самата операция е досадна. За сметка на това, да получиш кастери от купени от търговската мрежа бели червеи не е никак трудно – не се отделят някакви миризми и не е кой знае колко неприятно. Операцията изисква известна последователност, но като цяло не изисква кой знае колко усилия, в сравнение с изгребването на вердеваса, например.

Избират се бели червеи с добро качество и се оставят да достигнат зрялост. Те са готови да се превърнат в какавида когато черната точка, която имат отстрани, почти напълно се резорбира. Те не са толкова подвижни, дори и при стайна температура. Качеството на вашите кастери се свързва пряко с качеството на изходните бели червеи. На всяка цена избягвайте така наречените « белгийски »  бели червеи, вид, който се появи сравнително неотдавна в търговката мрежал. Хич и не искам да знам с какво са обработени, но умират още преди да стигнат стадия на какавида. За производство на кастер трябва да се избягват също и оцветените бели червеи. Първо защото няма смисъл да ползвате такива и второ защото оцветителят предизвиква по-голяма смъртност, отколкото при естествените ларви. Поставете белите червеи върху сито над празен съд. Живите ще преминат през отворите на ситото, а върху мрежата ще останат мъртви кожи и боклуци, които да изхвърлите. Поставете ларвите в съд с навлажнена трина и ако е възможно, оставете на тъмно място – най-добре в гараж или мазе. Когато първите бели червеи започнат да се втвърдяват и да стават рижи (червеникави) на цвят, сипете всички върху сито.

Кефалите и големите мъздруги буквално разкъсват кастерите.

Качеството на кастерите зависи пряко от белите червеи, които сте купили в началото.

Няма нищо сложно в това сам да си произведеш кастер – трябват само сито и голям съд (леген)!

И отново, по-подвижните ларви ще преминат през отворите на ситото, а кастерите ще останат отгоре. Веднага ги сипете в леген с вода, за да спрете незабавно развитието на мухата. Така също и ще можете да отделите евентуално плаващите пупи, които да изхвърлите или да използвате за риболов на повърхността. След това извадете потъналите кастери с цедка и ги измийте обилно с прясна вода. Сложете ги в добре затворен плик в хладилника. Трябва да знаете, че можете да ги осолите, за да удължите срока на съхранението им. Операцията се подновява на всеки два или три часа. Ако ви се наложи да напуснете за по-дълго време своите ценни малки протежета, най-добре ги сложете в хладилника, с което ще забавите процеса.

Захранка, подхранка на ръка или с прашка, байт дропер или купичка… Кастерът става за всякакъв вид захранване.

За да забавите развитието на кастерите, незабавно ги сложете в хладилник или в съд с вода.

Малък трик: когато белите червеи са готови да се превърнат в кастери, вадете ги и ги слагайте на няколко пъти в хладилника, така че да ги подложите на термичен шок, на всеки 30 или 60 минути. Така ще могат да се « кастеризират » по еднакъв и хомогенен начин, с еднакъв цвят.

На брега на водата ги дръжте в прясна вода иначе метаморфозата ще продължи и ще придобият  плавателна способност. Могат и да се замразят, но след това пускат някаква чернилка и когато се сложат във вода, се размекват.  Но са по-добри от предлаганите в търговската мрежа, де.

И накрая, употребата и ефикасността му напомнят конопа и белия червей – видове стръв, които познаваме добре и с които рибата е свикнала. Когато рибата свикне с вкуса на кастерите, вече почва да се „мръщи“ на друго. А ефикасността им зависи от редовната подхранка, но кастерът позволява да се ловят по-големи риби и при това в оптимален каданс. Но цялата работа е в това да повярваме.  Трябва да дръзнем да изкореним предразсъдъците и установените практики. А защо не, на състезание или на любителска сесия, просто да пробваме веднъж да се оборудваме единствено и само с кастери? Ако моментът и мястото са подбрани добре, рискувате единствено голямата изненада

Алан Скоторн дава съвети за риболов на река

дата: 02.03.2016

Аз доста разчитам на дънната захранка, за да привлека и задържа рибата в речния участък. Смятам,...

ГОЛЯМОТО ИНТЕРВЮ

дата: 04.01.2016

Към отличителния баритон на Дик Клег се добавя нещо като скърцащ звук, когато се засегне темата...

Цялата работа е в дистанцията!

дата: 20.01.2015

Тук той разкрива своите тайни за риболов на голямо разстояние... Не минава нито един ирландски...